djendolog

преводът продължава. вече съм превел повече от половината фрази. така че вероятността да го завърша и в следващата версия на b2evolution да се поддържа български се увеличва.

натъквам се на нови и нови "термини", които се чудя да преведа или да оставя непреведени. краткия ми списък за чудене засега е:
email, url, skin, cookie, RSS, feed, syndicate, trackback, pingback locale, tag, online, bookmarklet.

за пореден път се заех да превеждам b2evolution надявам се по-сериозно от предните два опита. толкова сериозно, че 4 часа след събуждането не съм закусил. а за мен закуската е свещенодействие и ми е криво да работя каквото и да е преди да съм закусил.

мъките ми по превода ми показват за пореден път колко съм зле с английския. и как ми се губят разни думи. най вече компютърни и блог термини. ама смятам да погледна как са преведени други блогове.

очаква се смяна на хоста на блога но преди това има доста работа по превода и преминаването към нова версия.

P.S. основна мъка ми е засега как се превеждат на български "trackback" и "pingback".

обзема те ентусиазъм.правиш планове. с цялата си душа. казваш си няма начин да не стане . всичко ще бъде окей.

и в един момент всичко се срутва. и си казваш аз съм ебати идиота. къде ми е шибаната глава. реалността те залива. сгромолясва се върху теб като небостъргач. в тоз момент силата, волята... няма ги. нямаш цели. не е лесно да повдигнеш ръка и да натиснеш клавиш. да напишеш майната му на всичко. и спира да ти пука. и всички останали цели заминават нанякъде.

съзнанието започва да се лута между 'колко съм сам' и 'аз съм сам а те са някъде в някой друг свят'. и осъзнаваш колко дале че от теб са всички останли, заети със собствените си радости и проблеми. а междувременно се питаш за пореден път 'какъв е смисълът на живота?'. остаряваш за миг с 10-20 години. спира да ти пука за всико. станал си един уморен стар човек. затворен в собствената си глава.

и си казваш ще изпия бавно една водка. ще гледам в една точка. а после ще си легна с надеждата че 'утре всичко ще се оправи'. усещаш студа на водката. и ти харесва. дава ти някакво усещане за живот? за реалност?.

връщаш се на компютъра и ровиш из емпетройките. и нареждаш в плейлиста най-тъжните и меланхолични песни. да депресивни беше думата. слушаш и им се наслаждаваш в един момент си представяш че си изпълнителя (умрял млад). слушаш и мислиш за живота. а после само гледаш в една точка и музиката прониква в теб. и ти харесва. може би музиката нагнетява депресията в теб.

запитваш се 'наистина ли съм толкова сам?' но съзнанието е мрачно все още и отговаря 'сам си. сам ще си водиш твоите битки. сам ще постигаш всяка цел а приятелите са "приятели за празници"'. и въпреки желанието да избягаш от действителността и да нахлузиш розовите очила и ухилентата маска съзнанието е мрачно и не те пуска.

за стотен път си задаваш въпроса за смисъла на живота. не се и опитваш да му отговориш. само потъваш още повече в музиката. и пак гледаш в една точка. отпиваш от водката и усещаш студа.

слънцето изгрява. настъпва утрото и света става по добър. майтап бе уили. ебавах се. още е нощ а света е мрачен. но не можах да се стърпя да не го напиша. в един момент си мислиш символ ли е утрото или е станало клише.

след това сядаш да напишеш всичко в личния си блог. по средата на писането осъзнаваш че си затрупан от дребните си житейски проблеми. както и всички около теб. които чесно казано им е през оная работа за теб. защото ти си "силен" и не им показваш когато ти е гадно когато си слаб уморен и пречупен. и всъщност не знаят какво ти е.
към края вече се поусмихваш верно с крива и нацупена усмивка. още си заровен в музиката.

накрая вече се чудиш как точно се усмихваш. всичките горни въпроси идват и си отиват. а водката е почти свършила. настроенията се менят за милисекунди. и накрая казваш майната му утре ще го борим сега е време за сън

повод да пиша това е че най накрая чух балканджи на живо. и пак ще ги слушам иначе от известно време си ги връткам на mp3. това е първата българска гурпа която ми харесва от доста време насам.

вчера по случай деня на софия имаше концерт в южния парк. от който концерт хаванах почти само балканджи. и пак ме изкефиха. много. по едно време скачах с колелото доколкото мога. е вярно че по принцип не мога да скачам много и бях на бира и половина ама скачах.

бях си обещал че ако някога наблизо се продават дисковете им ще си ги купя.е купих си ги и двата заради радостта и удоволствието което ми е доставила музиката им. защото се кефя на творчеството на тез хора.

за музиката. то си трябва да се чуе някак си не върви да се описва музика.а точно тази музика може да се изтегли сводобно от тук. аз в момента си тегля и слушам демотата и си се кефя.

да само дето ми стана някак гадно и тъжно в момента заради Николай Баровски и се чудя какво ли мога да направя. a понякога се чудя какво ли е станало някога и какво ще стане.

xxxxx, 16.9.2005 16:02 :
В неделя разговорите в Мобилтел - БЕЗ ПАРИ

djendo, 16.9.2005 16:03 :
ще им падне мрежата ако го направят според мен

Mtel решили да си правят рекламка и да пусната малко аванта за един ден. хе хе. може ли толкоз много хора да бачкат там и да не се сетят какво ще стане и че мрежата им не може да поеме такова натоварване. що на мен ми трябваше 1 минута да се сетя какво ще се случи. явно не осъзнават как точно влияе аванатата на българина.

не това не е тест на мрежата на мтел. това е самопреебавка. и преебавка на клиентите им които имат нужда да проведат нормален "неаванатжийски разговор". никак не е нормално за да се свържеш с някого да звъниш 5-20 пъти. да споменеш майката на оператора. да си изгубиш половин час. и т.н. за щастие това не се случи в делничен ден щото циркът щеше да бъде пълен.

а иначе гледах щастливи хора които усмихнати употребяваха авантата.

основната поука за мен от целия тоз цирк е с колко малко хора си комуникирам по гсм. редовно. чудех се на кого да се обадя и да се поговорим. отговорът е двама. дали съм станал самотен затворен стар човек.

*DDoS - ето какво е цък

P.S. очаквам от мтел изобщо да не споменат че са имали сериозни проблеми през тези 24 часа. и на дирекни въпроси за проблемите да отричат че е имало проблеми и да твърдят че всичко е било в нормално и в рамките на очакванията и да се бият по гърдите колко са велики. и какво велико дело са направили днес.

много тъпа. ама много. провбах се да се регна леко сънен. попълних набързо 20 полета. и аха да се регистрирам. и някакъв безумен javascript ме спря. "въвели сте некоректно отговор на въпрос" шах с пешката. че аз на въпроси не отговарям. само си попълвам личните данни за да ги продадете (само под статистическа форма ) на рекламодатели.

въведох си всички полета които не са със звезди. опитах с експлорър. нъцки. още щях да си седя така и да се пуля. ако не си бях казал "я да спра джаваскрипта пък той сървъра ще се оправи". и сървъра си каза. много ми бил къс... тайния въпрос. нещо се ядосах и написах таен въпрос за майката. много бил дълъг. да то си пише с накакви дребни букви ама кой да чете.

много по-бързо се оправих някога когато ей така за спорта си регистрирах поща на китайски. за съжаление не запонхих името на домейна в който съм си регистрирал поща тогава

е имало и такъв ден. 256 ден от годината. който си е точно днес.
Честит празник колеги

казват че потрадиция на тоз ден трябва да се пие. ще видим. ама не трябва да се наршават традициите.

преди няколко дни си мечтаех за ден на програмиста в който:

djendo, 06.9.2005 15:56 :
предлагам да се създате международен празник ден на програмиста. в тоз ден прорграмиста получава достъп до клиентите си(офиси и хора) и има право да ги прави каквото си иска. от удушаване до потрошаване на офиса с бухалка огнехвъргачка и други.

ами почти ми се сбъдна мечтата въпреки че никой нищо не споменава за терор над клиента. и понеже е "празник" и се усмихвам и ще мисля "положително". честит празник.