Category: "Генерал!"

Неделя

Posted on Mar 7, 2006 by in Генерал!

много неща се случиха като за мен. защото обикновено си седя у дома и нищо реално (в смисъл на нищо свързано с реалния живот като контрапункт на виртуалния живот) не ми се случва.

след тримесечна почивка. изкарах колелото. в отвратителна физическа форма съм. след 3 месеца атрофия. гадна работа е зимата. седищ ядеш спиш седиш ядеш... сега е момента ски/сноуборд феновете да се обадят и да кажат карай счи. на сегашния си акъл бих карал единствено колело по писта но няма пари за такова в момента. е и найлон де.

определено не съм си променл навиците на каране. газ газ газ колкот мога. след това плезя език. драпам. и пак газ газ газ. въсщност въпреки умората и въпреки че ме боли нежния задник от седалката. аз много се радвам че успях да намеря време за хобитата си байк и фото.

продълавам да не се харесвам като фотограф (всъшност не ме кефи резултата от щакането иначе в представитес си съм прекрасен фотограф) ама това не ми пречи с голям кеф да пуцам като с картечница по всичко което движи. в случая по пешо .успях да постигна около 1 снимка на която той да се хареса. от около 30.

успях най накрая да си поиграя с вече не толкова новия поляризационен филтър. верно работи.

най накраря хубава неделя. май е време за пробуждане.

Leave a comment »

raynerape се завръща.

Posted on Jan 21, 2006 by in Генерал!

за моя радост един от блоговете които следя (хех как звучи следя по скоро е преглжам думата) raynerape.com се завърна към живота макар и с ново съдържание и нова наоченост. надявам се отново ще ме радва. :)

успех.

Leave a comment »

сутрин рано от зарана

Posted on Jan 16, 2006 by in Генерал!

блог прочитам, ваща мама.

блоговете и по точно rss четеца ми са заменили сутрешния вестник. в моето дигитално ежедневие. кафето все още си е аналогово.
най-благото време на деня се оказват ратките минути в които преглеждам блогове с кафе в ръка (а понякога и чай). преди да съм си пуснал icq-to. и някой да е успял да ми досади и изнерви за каквото и да е.

радвам се на написаното от хора които не съм виждал на живо но по някакъв начин чувсрвам близки.оцветявам си моето сиво дигително ежедневие с чуждите мисли и случки и приключения. и когато прочета нещо наистина хубаво се радвам и за момент вярвам че е пролет и слънцето грее .

кратки мигове на блаженство се изпаряват бързо. време е за нерви, обяснения, досада и работа.

1 comment »

равносметка

Posted on Jan 4, 2006 by in Генерал!

какво ми се случи
станах на 31
нова къща
ново колело
в професионално отношение беше по-добра година от предната

какво не ми се случи
не отидох на море отново
още не съм излизал от българия
не съм се качвал на самолет
все още нямам кола

беше добра година особено сравнена с 2004 която пък беше по-добра от 2003. както е тръгнало някой ден всичко ше се оправи.

Leave a comment »

пречупен 2

Posted on Nov 24, 2005 by in Генерал!

обзема те ентусиазъм.правиш планове. с цялата си душа. казваш си няма начин да не стане . всичко ще бъде окей.

...

да историята се повтаря със същите участници. успях да си самоорганизирам същото невротрошене. този път го приех по-леко. само половин час седях изгърбен, безмълвен и начумерен.

B: Защо го приемаш толкова тежко?
D: ами то е нещо като открадване на мечти. твърде малко мечти са ми останали.
B: мечтата е нещо по-голямо това е било само желание
B: все тая и представа да е. толкова ми е останало

и си мисля че не са ми останали радости и мечти. и всичко което искам да ми се случи кръщавам мечта.

уф пак се разфилосовствах. а просто исках да попиша. защото успокоява. за секунда си представих как някой го чете. и се усмихнах.

2 comments »

Virtual Card Services

Posted on Nov 19, 2005 by in Генерал!, Нет!

Това няма да е хубаво, но смятам, че е нужно да се знае. Virtual Card Services са една от фирмите, които участваха на OpenFest — трябваше да бъдат един от спонсорите. Трябваше, но не станаха. Не платиха. Вече двадесети ден, въпреки усилията на Йовко и Мариян те не пожелаха да преведат дължимите пари.

Въпреки, че участваха на феста, имаха свой щанд и името им бе оповестено, те не платиха. Който е бил, вероятно ги е забелязал — те бяха тези, които даваха тениска за CV, ключодържател за CV и най-накрая бира за CV. Ако не сте ги видяли или не сте чули за тях досега — нищо чудно. OpenFest беше промоция за тях, защото те са нова фирма и използваха проявата, за да си събират хора — основно LAMP програмисти и администратори.

Моля хората, които се надяват да си намерят работа в тази фирма, да се замислят дали им се рискува. Колкото и пъти да са ме завличали с пари не ми е ставало по-хубаво, а особено гадно е, ако наистина имаш нужда от парите и разчиташ на тях. Сумата, която Virtual Card Services дължат въобще не е голяма — става въпрос за 1000лв.. Вероятно биха ви обещали и подобни заплати, но аз бих ви препоръчал да не се захващате с тях, защото е много вероятно трудът ви да остане невъзнаграден, а вие — в дългове и изнервен до безумство. По-добре е да прочетете книга или да научите нещо ново.

Бих искал да помоля всеки, който има възможност, да разгласи това в достъпните му медии (сайтове, блоговете ви, форуми, irc, icq и др.) и сред познатите си, за да не позволяваме и за в бъдеще подобно некоректно поведение. Също са добре дошли и идеи как въпросните хора да бъдат притиснати още повече, но ще ви помоля научната фантастика и емоционалните прояви да ги запазите за себе си.

Допълнение:
Забравих да отдам почит на въпросните господа. Имената им са Бисер Димитров и Васил Бояджиев и се надявам търсачките да ги запомнят добре, затова и вие не забравяйте да ги споменете. А ако някой има снимки на въпросните — да ги даде, за да илюстрираме по-добре.

А грозното е, че зад фимата стои Marshall Rose — човек, който е наистина допринесъл за развитието на интернет и името му стои в много RFC. Все още нямаме електронната поща на Marshall Rose, но докато я намерим смятам да събера списък от местата, където се казват хубави неща за тази компания, че да мога да му ги изпратя. Моля, изпращайте ми връзки, защото е доста възможно да пропусна нещо.

Цитиранo от Пейо Попов

още по темата:

p.s. по никакъв начин не съм свързан с организаторите на опънфест. но смятам че горното е вярно. и че много неприятно да се случват такива неща. и че мразя тарикати. затова и го препубликувам.

Leave a comment »

пречупен

Posted on Oct 15, 2005 by in Генерал!

обзема те ентусиазъм.правиш планове. с цялата си душа. казваш си няма начин да не стане . всичко ще бъде окей.

и в един момент всичко се срутва. и си казваш аз съм ебати идиота. къде ми е шибаната глава. реалността те залива. сгромолясва се върху теб като небостъргач. в тоз момент силата, волята... няма ги. нямаш цели. не е лесно да повдигнеш ръка и да натиснеш клавиш. да напишеш майната му на всичко. и спира да ти пука. и всички останали цели заминават нанякъде.

съзнанието започва да се лута между 'колко съм сам' и 'аз съм сам а те са някъде в някой друг свят'. и осъзнаваш колко дале че от теб са всички останли, заети със собствените си радости и проблеми. а междувременно се питаш за пореден път 'какъв е смисълът на живота?'. остаряваш за миг с 10-20 години. спира да ти пука за всико. станал си един уморен стар човек. затворен в собствената си глава.

и си казваш ще изпия бавно една водка. ще гледам в една точка. а после ще си легна с надеждата че 'утре всичко ще се оправи'. усещаш студа на водката. и ти харесва. дава ти някакво усещане за живот? за реалност?.

връщаш се на компютъра и ровиш из емпетройките. и нареждаш в плейлиста най-тъжните и меланхолични песни. да депресивни беше думата. слушаш и им се наслаждаваш в един момент си представяш че си изпълнителя (умрял млад). слушаш и мислиш за живота. а после само гледаш в една точка и музиката прониква в теб. и ти харесва. може би музиката нагнетява депресията в теб.

запитваш се 'наистина ли съм толкова сам?' но съзнанието е мрачно все още и отговаря 'сам си. сам ще си водиш твоите битки. сам ще постигаш всяка цел а приятелите са "приятели за празници"'. и въпреки желанието да избягаш от действителността и да нахлузиш розовите очила и ухилентата маска съзнанието е мрачно и не те пуска.

за стотен път си задаваш въпроса за смисъла на живота. не се и опитваш да му отговориш. само потъваш още повече в музиката. и пак гледаш в една точка. отпиваш от водката и усещаш студа.

слънцето изгрява. настъпва утрото и света става по добър. майтап бе уили. ебавах се. още е нощ а света е мрачен. но не можах да се стърпя да не го напиша. в един момент си мислиш символ ли е утрото или е станало клише.

след това сядаш да напишеш всичко в личния си блог. по средата на писането осъзнаваш че си затрупан от дребните си житейски проблеми. както и всички около теб. които чесно казано им е през оная работа за теб. защото ти си "силен" и не им показваш когато ти е гадно когато си слаб уморен и пречупен. и всъщност не знаят какво ти е.
към края вече се поусмихваш верно с крива и нацупена усмивка. още си заровен в музиката.

накрая вече се чудиш как точно се усмихваш. всичките горни въпроси идват и си отиват. а водката е почти свършила. настроенията се менят за милисекунди. и накрая казваш майната му утре ще го борим сега е време за сън

Leave a comment »