| « равносметка | checkdisk on windows XP restart » |
ное
24
пречупен 2
Генерал!обзема те ентусиазъм.правиш планове. с цялата си душа. казваш си няма начин да не стане . всичко ще бъде окей.
...
да историята се повтаря със същите участници. успях да си самоорганизирам същото невротрошене. този път го приех по-леко. само половин час седях изгърбен, безмълвен и начумерен.
B: Защо го приемаш толкова тежко?
D: ами то е нещо като открадване на мечти. твърде малко мечти са ми останали.
B: мечтата е нещо по-голямо това е било само желание
B: все тая и представа да е. толкова ми е останало
и си мисля че не са ми останали радости и мечти. и всичко което искам да ми се случи кръщавам мечта.
уф пак се разфилосовствах. а просто исках да попиша. защото успокоява. за секунда си представих как някой го чете. и се усмихнах.
Емисия с коментари за публикацията
разчитах на разни хора а те ме попреебаха. това е всичко. нищо фатално. но е като на малко дете да му вземат играчката. бях се ентусиазирал като дете. мина ми ентусиазма. сега пак съм уморен стар циник в главата.