особено флаш с музика. особено сладникавите хуйни на дисни. докато още спа, слушам музика за събуждане, още съм на вълна Пецко. и накакъв нещастен флаш почва да свири тъпотии а на мен ми се спи и не виждам бутона за изключване на звук.
няма ли най накрая макромедия да направят плъгин на който да може да му се изключва звука. ако го направят ще ги призная че не са абсолютни бездраници
чудех се какво да правя и направих кратък рейд из mp3-bg.com и поточно прегледах всичко което се намира в рок. и откритието ма вечерта е пецко и един единствен доста приятно парче и текста кефи. все едно за мен е писан или поне за мен преди известно време или преди доста време :).
останалото интересно е уикеда. ама уикеда винаги са ме кефели :) освен иван в един период когато ми я ревяха на главата. ама за уикеда утре като ги послушам малко повече
смуче. съвсем се е осрал хостинга. нищо че имам 512k до така наречения пиъринг. абсолютно всичките сайтове които се хостват там ги чакам по 100 години докато се заредят и не ги изчаквам. и от геоситиз е по бавен даже. лайнян нет лайняна държава лайнян фрихостинг.
заради тъпите течове на тъпата съседка клюрарка ходих до районното и видях районния инспектор. (районния за мен е някаква легендарна фигура от детски книжки и филми.) ама на стари години го видях и тоз господин.
дъртата клюкарка е подала донос оплакване или забравих какво. че влизали съмнителни лица след 22 и други подобни глупости оргии, бардаци и между временно че била имала течове. а колежките и клюкарки се подписали.
изгубиха ни малко време. на районния също ама на него му плащат все пак. написахме контра донос той районния го издиктува. обещахме да не се саморазпавяме и да оправим теча и си тръгнахме. е аз всъщност нищо не съм обещавал, хазаина обещаваше.
10 минути по късно дъртата кучка му обясняваше че нямала нищо против нас и проблеми с нас нямала.
е крайно време е да се деселянизира софия
ставане нечовешки рано. 7 без нещо. яко въртене до сточна гара и около 8 съм там. и се почва. чакане чакане. след 20 минути се появяват пешо и марина. завравих вече що се успали и закъсняли.
и се започват мъките. на поредния максис му се къса вентила докато помпя :( а аз си нямам резервна гума. гепих на пешо колелото. и тъгнах към женския. в 8 и 30 на женския пазар никой не продава гуми. а селските тарикатчета от веломания работят от 10. дейба. затва си направих кратка разходка из женския с надежддата някой да продава накакви гуми. уви нищо. все пак към 9 без нещо се появи някой способен да ми продаде гума (3 лв голям боклук ама поне работи).
гумите болук с къси вентили се помпят трудно с мойта помпа. за щастие около сточна гара има гумаджийници и с час и кусур закъснение към 9 и 20 тръгваме към чавдар.
в началото има много коли. "софиянци отиват по родните си места". има и малко стопаджии махнах им :) накакви кретени переодично ни свирят мамка им. на долни богорв се отклоняваме от голямата лудница за северна българия. и трафика леко намалява.
малко след това прегърнах едно дърво. сблъсък кормило в кормило с пешо, изгубих контрол и се забих в дървото. боли. ама нямах нищо счупено главно натъртвания и охлузвания. още си мисля че дървото беше за добро там иначе ме чакаше 2 метра падане в съседната нива/ливада и можеше да е по гръб. не е добре да се лигавиш по пътя. поне понякога.
най накрая на горна малина се отконихме от пътя за бургас и избягахме от трафика, стара планина и тежките изкачвания. към 12 и половина в центъра на горна малина похапнахме. "много са ви хубави сандвичите бе". а междувременно започна да вали :( леко за щастие.
следва въртене въртене въртене. и спокойствие и лек дъжд. леки нагорнища и надолнища. следват белопопци и байлово. още на белопопци пътя е мокър. някъде там видяме и "ЕТ БИЛА". между белопопци и байлово почна да вали сериозно и се наложи да се крием. ама карането в дъжд по безлюден път всъщност не чак толкова гадно. поня няма изроди и кал като в софия. на изхода на байлово пак щях да катастрофирам щото съм от колите по бърз понякога :p ама се разминах.
някъде между байлово и смолско има много приятно спускане или поне щеще да е много приятно ако беше сухо и не ме беше страх. мразя мокър асфалт. и се пусках на спирачки. което не ми попречи да си измокря абсолютно всички дрехи. и очилата няколко пъти. поне се кефех. май винаги се кефя като се мокря :D
съжялявам че не съм марина да разкажа за птичките и зеленината и небето ама друг път или по късно. ама на марина много и харесаха. и на мен де ама аз май не съм чак толкоз възхитителен. повече си падам по пустошта зеленото и птичките са само допълнителен елемент. и по пътищата без коли. пък дори и със кофти асфалт. важното е да няма много хора да пречат. мразя тъпканицата и тълпата. мразя да чакам на опашка. мразя да седим 6 човека на маса за 4.
след смолко има въртене към бенковски. някакви добри хора ми бибиткаха и ми махаха :) и още въртене към пътя за бургас. и отново връщане към колите. към 5 след обяд поне са по малко. аз почнах да се изморявам и да мрънкам вече.
следва последно бутане. ама пешо е упорит и върти. аз и марина бутаме. и след поледното бутане виждаме чавдар. няколко километра спускане :) прекъснато от бобо и климентина. аз вече не мрънкам много щото има само спускане. а марина се намръщи нещо като я изпеварих с цигара в ръка. следва разклона за чавдар и много приятно спускане без завои.
в 18 и 30 пристигнахме. за първи път в живота си карам над 90 километра за 1 ден. вечерята беше вкусна. бирата също. аз измих първата маруля през живота си. хех почти на 30 :p някой ден ще се науча и да режа салата. ужас по лесно ще ми е да отида на лов за лъвове отколкото да се оправя в кухня в момента. и после всички легнахме да поспим. пешо първи. пешо е баба.
за ден втори ще пиша утре че много трудно пиша.
p.s. българските сайтове за карти смучат щото досега не успях да кардна карта да илюстрирам маршута. ама като крадна карта ще я сложа.
сряда която е петък и всички пият бири. и мен ме мързи. и се мотая с тоз блог. научих що е туй блогрол и как да го направя в конкретния случай. май не по най добрия начин ама карай. като има нова версия ще си играя с него пак.
някой ден може да стана истински блогър ама не знам дали няма да ме мързи много. щото самата идея за блог на мен леко ми граничи (уф пак почнах да филосовствам)
опитах се и лек редизайн да направя. не ми хареса особено ама все пак го пуснах. да има. няма да стане дизайнер от мен скоро