ставане нечовешки рано. 7 без нещо. яко въртене до сточна гара и около 8 съм там. и се почва. чакане чакане. след 20 минути се появяват пешо и марина. завравих вече що се успали и закъсняли.


и се започват мъките. на поредния максис му се къса вентила докато помпя :( а аз си нямам резервна гума. гепих на пешо колелото. и тъгнах към женския. в 8 и 30 на женския пазар никой не продава гуми. а селските тарикатчета от веломания работят от 10. дейба. затва си направих кратка разходка из женския с надежддата някой да продава накакви гуми. уви нищо. все пак към 9 без нещо се появи някой способен да ми продаде гума (3 лв голям боклук ама поне работи).
гумите болук с къси вентили се помпят трудно с мойта помпа. за щастие около сточна гара има гумаджийници и с час и кусур закъснение към 9 и 20 тръгваме към чавдар.


в началото има много коли. "софиянци отиват по родните си места". има и малко стопаджии махнах им :) накакви кретени переодично ни свирят мамка им. на долни богорв се отклоняваме от голямата лудница за северна българия. и трафика леко намалява.


малко след това прегърнах едно дърво. сблъсък кормило в кормило с пешо, изгубих контрол и се забих в дървото. боли. ама нямах нищо счупено главно натъртвания и охлузвания. още си мисля че дървото беше за добро там иначе ме чакаше 2 метра падане в съседната нива/ливада и можеше да е по гръб. не е добре да се лигавиш по пътя. поне понякога.


най накрая на горна малина се отконихме от пътя за бургас и избягахме от трафика, стара планина и тежките изкачвания. към 12 и половина в центъра на горна малина похапнахме. "много са ви хубави сандвичите бе". а междувременно започна да вали :( леко за щастие.


следва въртене въртене въртене. и спокойствие и лек дъжд. леки нагорнища и надолнища. следват белопопци и байлово. още на белопопци пътя е мокър. някъде там видяме и "ЕТ БИЛА". между белопопци и байлово почна да вали сериозно и се наложи да се крием. ама карането в дъжд по безлюден път всъщност не чак толкова гадно. поня няма изроди и кал като в софия. на изхода на байлово пак щях да катастрофирам щото съм от колите по бърз понякога :p ама се разминах.


някъде между байлово и смолско има много приятно спускане или поне щеще да е много приятно ако беше сухо и не ме беше страх. мразя мокър асфалт. и се пусках на спирачки. което не ми попречи да си измокря абсолютно всички дрехи. и очилата няколко пъти. поне се кефех. май винаги се кефя като се мокря :D


съжялявам че не съм марина да разкажа за птичките и зеленината и небето ама друг път или по късно. ама на марина много и харесаха. и на мен де ама аз май не съм чак толкоз възхитителен. повече си падам по пустошта зеленото и птичките са само допълнителен елемент. и по пътищата без коли. пък дори и със кофти асфалт. важното е да няма много хора да пречат. мразя тъпканицата и тълпата. мразя да чакам на опашка. мразя да седим 6 човека на маса за 4.


след смолко има въртене към бенковски. някакви добри хора ми бибиткаха и ми махаха :) и още въртене към пътя за бургас. и отново връщане към колите. към 5 след обяд поне са по малко. аз почнах да се изморявам и да мрънкам вече.


следва последно бутане. ама пешо е упорит и върти. аз и марина бутаме. и след поледното бутане виждаме чавдар. няколко километра спускане :) прекъснато от бобо и климентина. аз вече не мрънкам много щото има само спускане. а марина се намръщи нещо като я изпеварих с цигара в ръка. следва разклона за чавдар и много приятно спускане без завои.


в 18 и 30 пристигнахме. за първи път в живота си карам над 90 километра за 1 ден. вечерята беше вкусна. бирата също. аз измих първата маруля през живота си. хех почти на 30 :p някой ден ще се науча и да режа салата. ужас по лесно ще ми е да отида на лов за лъвове отколкото да се оправя в кухня в момента. и после всички легнахме да поспим. пешо първи. пешо е баба.


за ден втори ще пиша утре че много трудно пиша.


p.s. българските сайтове за карти смучат щото досега не успях да кардна карта да илюстрирам маршута. ама като крадна карта ще я сложа.