заради тъпите течове на тъпата съседка клюрарка ходих до районното и видях районния инспектор. (районния за мен е някаква легендарна фигура от детски книжки и филми.) ама на стари години го видях и тоз господин.
дъртата клюкарка е подала донос оплакване или забравих какво. че влизали съмнителни лица след 22 и други подобни глупости оргии, бардаци и между временно че била имала течове. а колежките и клюкарки се подписали.
изгубиха ни малко време. на районния също ама на него му плащат все пак. написахме контра донос той районния го издиктува. обещахме да не се саморазпавяме и да оправим теча и си тръгнахме. е аз всъщност нищо не съм обещавал, хазаина обещаваше.
10 минути по късно дъртата кучка му обясняваше че нямала нищо против нас и проблеми с нас нямала.
е крайно време е да се деселянизира софия
ставане нечовешки рано. 7 без нещо. яко въртене до сточна гара и около 8 съм там. и се почва. чакане чакане. след 20 минути се появяват пешо и марина. завравих вече що се успали и закъсняли.
и се започват мъките. на поредния максис му се къса вентила докато помпя :( а аз си нямам резервна гума. гепих на пешо колелото. и тъгнах към женския. в 8 и 30 на женския пазар никой не продава гуми. а селските тарикатчета от веломания работят от 10. дейба. затва си направих кратка разходка из женския с надежддата някой да продава накакви гуми. уви нищо. все пак към 9 без нещо се появи някой способен да ми продаде гума (3 лв голям боклук ама поне работи).
гумите болук с къси вентили се помпят трудно с мойта помпа. за щастие около сточна гара има гумаджийници и с час и кусур закъснение към 9 и 20 тръгваме към чавдар.
в началото има много коли. "софиянци отиват по родните си места". има и малко стопаджии махнах им :) накакви кретени переодично ни свирят мамка им. на долни богорв се отклоняваме от голямата лудница за северна българия. и трафика леко намалява.
малко след това прегърнах едно дърво. сблъсък кормило в кормило с пешо, изгубих контрол и се забих в дървото. боли. ама нямах нищо счупено главно натъртвания и охлузвания. още си мисля че дървото беше за добро там иначе ме чакаше 2 метра падане в съседната нива/ливада и можеше да е по гръб. не е добре да се лигавиш по пътя. поне понякога.
най накрая на горна малина се отконихме от пътя за бургас и избягахме от трафика, стара планина и тежките изкачвания. към 12 и половина в центъра на горна малина похапнахме. "много са ви хубави сандвичите бе". а междувременно започна да вали :( леко за щастие.
следва въртене въртене въртене. и спокойствие и лек дъжд. леки нагорнища и надолнища. следват белопопци и байлово. още на белопопци пътя е мокър. някъде там видяме и "ЕТ БИЛА". между белопопци и байлово почна да вали сериозно и се наложи да се крием. ама карането в дъжд по безлюден път всъщност не чак толкова гадно. поня няма изроди и кал като в софия. на изхода на байлово пак щях да катастрофирам щото съм от колите по бърз понякога :p ама се разминах.
някъде между байлово и смолско има много приятно спускане или поне щеще да е много приятно ако беше сухо и не ме беше страх. мразя мокър асфалт. и се пусках на спирачки. което не ми попречи да си измокря абсолютно всички дрехи. и очилата няколко пъти. поне се кефех. май винаги се кефя като се мокря :D
съжялявам че не съм марина да разкажа за птичките и зеленината и небето ама друг път или по късно. ама на марина много и харесаха. и на мен де ама аз май не съм чак толкоз възхитителен. повече си падам по пустошта зеленото и птичките са само допълнителен елемент. и по пътищата без коли. пък дори и със кофти асфалт. важното е да няма много хора да пречат. мразя тъпканицата и тълпата. мразя да чакам на опашка. мразя да седим 6 човека на маса за 4.
след смолко има въртене към бенковски. някакви добри хора ми бибиткаха и ми махаха :) и още въртене към пътя за бургас. и отново връщане към колите. към 5 след обяд поне са по малко. аз почнах да се изморявам и да мрънкам вече.
следва последно бутане. ама пешо е упорит и върти. аз и марина бутаме. и след поледното бутане виждаме чавдар. няколко километра спускане :) прекъснато от бобо и климентина. аз вече не мрънкам много щото има само спускане. а марина се намръщи нещо като я изпеварих с цигара в ръка. следва разклона за чавдар и много приятно спускане без завои.
в 18 и 30 пристигнахме. за първи път в живота си карам над 90 километра за 1 ден. вечерята беше вкусна. бирата също. аз измих първата маруля през живота си. хех почти на 30 :p някой ден ще се науча и да режа салата. ужас по лесно ще ми е да отида на лов за лъвове отколкото да се оправя в кухня в момента. и после всички легнахме да поспим. пешо първи. пешо е баба.
за ден втори ще пиша утре че много трудно пиша.
p.s. българските сайтове за карти смучат щото досега не успях да кардна карта да илюстрирам маршута. ама като крадна карта ще я сложа.
сряда която е петък и всички пият бири. и мен ме мързи. и се мотая с тоз блог. научих що е туй блогрол и как да го направя в конкретния случай. май не по най добрия начин ама карай. като има нова версия ще си играя с него пак.
някой ден може да стана истински блогър ама не знам дали няма да ме мързи много. щото самата идея за блог на мен леко ми граничи (уф пак почнах да филосовствам)
опитах се и лек редизайн да направя. не ми хареса особено ама все пак го пуснах. да има. няма да стане дизайнер от мен скоро
излизането извън софия се оказа че ми действа доста добре. за първи път от доста седмици насам в понеделинк не съм изморен и отидох наспан и с желание на работа.
а сега за уиекнда.
събота
зверски ранно ставане като за събота преди 9. ама събрах сили и в 10 се добрах до иван вазов. купих си цигари и стигнах до там да се редя на опашка за баничка. не че беше лоша баничката даже си беше прилично добра, ама баничарницата си беше с кичозно-неприятни стикери. аптека... и с половин час закъснение се добрах до била в хиподрума.
задръстване. както обикновено в събота сутрин на изхода на софия. музика походяща като за път. път. път планина. рила изглежда много по висока от витоша.
около дупница пътя за кулата е обсаден от някаква картофена мафия. разни хора със всякакви коли са спряли около пътя и продават картофи. още път. завои. предела. васко им е станал майстор на завоите. поне сега не беше нито снежно нито прашно. когато ходихме през август ми приличаше тая отсечка на рали акрополис (не че разбирам нещо от рали акрополис ама може и там да съм се пребивал с колин макрий). на предела май си е все същото. само дето тоз път по радиото се въртяха реклами на хотели в банско.
пирин. (дълго клиширано описание за това колко красив е пирин) ами стърчат си върховете. снежни и подостерни. винаги им се кефя като минавам от там. след разлог избягахме от пирин и пътя за банско и навлязохме в пустошта. няма коли. усешането за пустош се просмуква от всякъде. няма лъскотии. само спокойствие времето е спряло.
по някое време се отконяваме по още по страничен път и навлизаме в още по голяма пустош и покой. и борови горички където не са успели да ги подпалят още. след малко стигаме до белица и до бялата спретната къщурка :p
следобед
леко хапване и леко пийване на верандата(верандата ще бъде прекрасна в средата на юни ама сега е леко хладно все още. гледката в едната посока е много кефеща шото няма други постройки). виното беше добро (мерло стамболово 1996). вили прави неупешен опит да купи картофи. отговора "вие да не сте на гости" лек мързел и опити за запалване на камината. още много мързел. а коцето позира. много сложно се редят това пъзелите.
вечер
барбекюто беше доста по упорито от камината.аз спа. повече хапване повече пийване и ракията не беше лоша. а пиленцето беше ултра яко. коцето позира през цялото време. и диджейства. междувременно.
нощ
...
неделя
събудих се зверски рано. срах. пак спах. стана 11:30. а коцето се мъчи с кафемашината. и позира. а после и кафе направи. много. кафе мързел. вили направя невероятни филийки с кашкавал. хапване. кафе. мързел. хапване. мързел. коцето позира. пак хапване.
път на обратно към цивилизацията. ама вече ме мързи да пиша. ама дъжд. пак път с пустош. тръбни камбанки две.планини с мъгли и слънца. на мен ми се доспа след това.
дружба :( ракия :) лека нощ.
хамериканските професионални спамъри не ми правят впечатление вече. и съм се отказал да се боря с тях.
българските аматъорски спамъри ми лазят по нервите и нямам намерение да ги оставя на мира скоро. за последните 2 дни съм им отговорил на цели 2 спама. ама нещо се нервя напоследък и ги псувам. ама те и друго не засужават. (е понякога им обяснявам колко лошо нещо е спама) дано да има повече хора които да им отговарят и да им обясняват че спама е лошо. за да се спрат с тъпите си идеи.
а някога един пич който ме спамна ми се извиняваше :) и спечели. сега не го мразя и не мисля като за гнусен спамър за него. не че му ходя на сайта ама аз на таквиз сайтове не ходя по принцип.
и по тоз повод кур за некадърно написаните услуги в уеба в които можеш да се регистрираш с чужд мейл. кур за нещастните писачи на такъв софтуер. кур за собствениците на такива услуги които ми са правят на много отворени.
тъпня последните дни.
има и добри новини. ще се ходи през уикенда на белица. да се гледат... нее няма да се гледат мечки. а ще се хапва пийва и разпуска в къщата на васко, която е супер яка къща и много кефи. ама се чудя още кой ще дойде и кой не. :(
а сутринта се успах. почна да ми става навик ще трябва да измисля нещо.
а на идване към офиса видях танк :) в дружба, на живо ама не газеше хората а само правеше задръствания. а аз почнах да се кефя. не знам що. не защото на шофьорите им беше гадно. ами от самосебеси. и видях как катадижя отклонява автобус от маршута му заради танковете. малко си беше шашнат шофьора.
и както обикновено видях куки които нарушават правилника за движение именно защото са куки и според тях вероятно "ние имаме право". мразим куки.
и тръгна да става уикенда от прецакан по прецакан.
имахме уговорка за 8 и 30 в арена. където аз бях ходил веднъж отдавна с кола след 2+ бири.
прирбах се у нас с леко закъснение да се пообръсна и поизкъпя. и изненадите започнаха. в банята нямаше крушка. донесох. и фасунка нямаше. :(
къпането на свещ е много яко и сюррелистично. и по дълго от предвиденото щото се кефех на ефектите на банята. после изтървах маршутката за 10 метра. после се озовах в лулин :( щото маршутката 35 не минавала точно покрай арената. и всичко почна да си ебе майката щото това ми е 2 стъпване в люлин за последните 11 години.
вървях вървях вървях. стигнах метро. чаках чаках чаках. дойде метро. и даже слязох на правилната спирка.
и тръгнаш да търся арена в грешната посока. някъде из пустошта на света троица. след леко лутане доста сърдит и отчаян тръгнах към пешови, който ходел пеша до арена с надеждата да има някой (николай) у тях. хех нямаше никой. междувременно запалих филтъра на една от последните си цигари.
и тук следва единствения верен ход. попитах къде е арена. и такциджията ме упъти. още малко тичане и молитви да не са влезли вече да гледат нещо. с 1 час закъснение и доста изпотен се добрах до арена. май не бях вече съвсем на себе си.
следва загадката на касите за билети. има ли връзка между мониторите на които се показва програмата и касите над които са. отговора е няма. на всяка каса се провават билети за всички филми независимо от това какво пише на монитора над касата.
много (безполезно?) познание придобих тая вечер. а филма беше тъпня... мързи ме вече да пиша... а най накрая изпих 3 бири и всичко се оправи. както обикновено бирата е ключ към човешкото щастие или неговото бледо подобие.