и тръгна да става уикенда от прецакан по прецакан.
имахме уговорка за 8 и 30 в арена. където аз бях ходил веднъж отдавна с кола след 2+ бири.

прирбах се у нас с леко закъснение да се пообръсна и поизкъпя. и изненадите започнаха. в банята нямаше крушка. донесох. и фасунка нямаше. :(
къпането на свещ е много яко и сюррелистично. и по дълго от предвиденото щото се кефех на ефектите на банята. после изтървах маршутката за 10 метра. после се озовах в лулин :( щото маршутката 35 не минавала точно покрай арената. и всичко почна да си ебе майката щото това ми е 2 стъпване в люлин за последните 11 години.

вървях вървях вървях. стигнах метро. чаках чаках чаках. дойде метро. и даже слязох на правилната спирка.
и тръгнаш да търся арена в грешната посока. някъде из пустошта на света троица. след леко лутане доста сърдит и отчаян тръгнах към пешови, който ходел пеша до арена с надеждата да има някой (николай) у тях. хех нямаше никой. междувременно запалих филтъра на една от последните си цигари.

и тук следва единствения верен ход. попитах къде е арена. и такциджията ме упъти. още малко тичане и молитви да не са влезли вече да гледат нещо. с 1 час закъснение и доста изпотен се добрах до арена. май не бях вече съвсем на себе си.
следва загадката на касите за билети. има ли връзка между мониторите на които се показва програмата и касите над които са. отговора е няма. на всяка каса се провават билети за всички филми независимо от това какво пише на монитора над касата.



много (безполезно?) познание придобих тая вечер. а филма беше тъпня... мързи ме вече да пиша... а най накрая изпих 3 бири и всичко се оправи. както обикновено бирата е ключ към човешкото щастие или неговото бледо подобие.