djendolog

имам 2 състояния на съществуване

1. връзвам се за всяка дреболия
0. нищо изобщо не ме ебе

или си струва да правиш нещо добре. или не си струва да го правиш изобщо. това е статус 1. статус 0 е SNAFU колкото и да си давам зор все тая. статусите са сблъсъка между идеала и реалноста. и понеже нямам незчерпаем източник на безплатна дрога накрая реалността винаги побеждава.

Хе.

П.П. статус 1 обяснява защо съм маниак във всичко с което се захвана.

П.П.П. до 1 час след преминаването в състояние 2. започвам да слушам "Няма да се дам" на Уикеда.

upgrade до последната версия на b2evolution 4.0.5 преди заспиване за лека нощ. докато смуча вероятно последния картон вино за тая зима.

всъщност няма особена причина за ъпгрейд при положение че от 6 години не пиша тук. еее мога да се изфукам от 6 години сам заебал блога си. верно си е повод за гордост. или от 5 няма значение.

и драскам цялото това нещо за да напиша за ъпгрейда на полу-ясна глава, без да забравя (почти) нищо конфигурации, конфигурации за локализации, локализации, байряци, фавикони, robots.txt, google webmasters tools, yahoo webmaster whatever, права на директории. което вероятно не интересува никого дори мен.

и съвсем между другото му смених фасона на блога от нямане какво да правя. Но всъщност донякъде започнах да пиша за да отговоря на въпроса защо не мина на wordpress, а отговорът е защото не ми пука и защото поне малко си падам по ексцентричните неща

и още нещо, има нещо което ме привлича в ретрото. има някакъв уют, някакво излъчване. а днес да имаш блог си е наистина ретро. и отново ексцентрично. а да имаш блог който не е wordpress или blogger си е още по-ексцентрично. което ме кара леко да се усмихвам

отново спам от ментел. мама ви деба не можахе ли на някой друг да скапете неделната сутринн.
и понеже очаквам на смс да получавам само смислена информация като ужилен набрах *88 и поучен от предния си контакт с ментел пуснах спийкърфона. след 35 минути висене и 3 оператора, които нищо не можели да направят. опит да да ми обяснят колко бил хубав тоя спам и какво всъщност ми предлагали, прекъснат на средата на третата дума, получих обещание че няма да ме спамят повече и че са ме отписали от спамлиста си. същото обещание което получих преди около месец. няма да се учудя ако същото обещание получа след месец. комуникацията ми с любимата на милиони българи компания свърши. засега.

Смених си плана (отне ми около 3 часа да го сменя) в ментел и за награда получих примоция "любим номер", от която изобщо нямам нужда и за която от следващия месец трябва да си плащам 4 кинта. И която в прекрасния следобед днес се заех да разкарам. С усмивка на уста. Набрах любимия номер *88 пуснах спикърфона и започнах да се излежавам.

След 5 мин. ми писна да се излежавам докато чакам да чуя гласа на заветната операторка. И започнах да си върша домашната работа като миене на чинии, стопляне на обяд и самия обяд. И чай след обяд. Замалко да измия и пода междувременно.

След 20 мин. чакане най накрая се разбра че без клиентска парола която и с пистолет да ме сочиш не мога да си спомня. Опита ми да си кажа всичките данни само и само да разкарат проклетата услуга не успя. Но все пак операторката ресетна проклетата клиентска парола, за да мога аз да си сложа друга парола която да забравя скоро.

Ново обаждане. Междувременно се свързах с техническия отдел след 10 мин чакане. Алооу формулриайте си по ясно думите на автоматичната бла бла бла. Аз как да разбера 1 ил 2 да натисна. А бих натиснал всичките едновременно само и само да се свържа по-скоро. Прехвърлиха ме пак на опашката от чакащи, зажадняли за човешки глас. Още 15 мин чакане и любимият номер изчезна. Надявам се завинаги.

"Уважаеми клиенти вашето обаждане е важно и ценно за нас моля" изчакайте още 20 минути
"Уважаеми клиенти в момента всички сътрудници са заети моля" изчакайте още 20 минути.

И дори не навиках никого за разлика от предния път когато си говорихме за спама, дано да не си говорим пак за него.

Общо време чакане на *88: 22:57 + 1:06 + 27:30 = 52 минути и 43 секунди

Понякое време играх балет на музичката на централата им, но не издържах цялото време не съм във форма. И още ми се играе балет на тая прекрасна мелодия, но няма защото не е прилично.

Konstantin Pavlov komitata

http://bit.ly/b0mO0W Вече официално. Част съм от антибългарската кампания

[16:30:54] Иван Петров: къде скрихте американските мильони
[16:31:38] Konstantin Pavlov - Komitata: държа си ги в един хартиен плик под дюшега
[16:51:07] Иван Петров: о глашатаю на обама
[16:51:48] Konstantin Pavlov - Komitata:
[16:52:50] Иван Петров: о марионетке соросова
[16:53:58] Konstantin Pavlov - Komitata: стига де. конците не се виждат
[16:54:50] Иван Петров: кака ти сийка и дзверо те следят от близо. нямам идея на кого са те агенти. може би пак на сорос. да следят другите му агенти.
[16:55:06] Konstantin Pavlov - Komitata: така е в мафията
[16:55:10] Konstantin Pavlov - Komitata: всички се дебнат
[16:56:15] Иван Петров: когато за малко се отклоните от праведния соросов път те нож в гърба ще ви забият.
[16:57:09] Konstantin Pavlov - Komitata: така е
[16:57:23] Konstantin Pavlov - Komitata: ще трябва да молим президента и бойко за прошка
[16:58:06] Иван Петров: така е смирено трябва да преклониш глава пред бащицата
[16:58:48] Konstantin Pavlov - Komitata: всеки си плаща за тарикатлъка пред майка българия
[16:59:20] Иван Петров: и пред ББ Бащицата Бойко
[17:00:12] Konstantin Pavlov - Komitata: да, горчивата чаша ще бъде изпита до дъно

В 6 и 30
- ГДБОП си слагат качулките и потеглят на поредната акция.
- Светофарите мигат в жълто.
- Хлебарницата е току що отворила.
- Птичките в парка са повече от хората, китайците и кучетата взети заедно.
- Слънцето оранжевее.

Когато днес отидох да купя хляб. С колело защото трябва да си размърдам дебелия задник. Опашката пред будката за хляб се състоеше единствено от същество което доста наподобяваше мен. А именно човек + велосипед + каска. При което на мен от това съвпадение ми стана едно ухилено. Казахме си здрасти с непознатия. Купихме си хлябовете. Казахме си и чао. И се разделихме всеки по пътя си.