Когато днес отидох да купя хляб. С колело защото трябва да си размърдам дебелия задник. Опашката пред будката за хляб се състоеше единствено от същество което доста наподобяваше мен. А именно човек + велосипед + каска. При което на мен от това съвпадение ми стана едно ухилено. Казахме си здрасти с непознатия. Купихме си хлябовете. Казахме си и чао. И се разделихме всеки по пътя си.