има много нови фийчъри които няма да използвам но за сметка на това трябва да оправям всичките настройки наново(особено тези за кирилицата). което не му пречи да е прекрасен софтуер
p.s. е пооправих си кирилицата в админа. остават rss feeds да оправя
p.p.s малко и rss пооправих не че някой го ползва
започнах да си ъпргрейдвам блога. вградения ъплоад на картинки смуче. не мога да ги чета с моя си юзър. правата са прецакани. мамка му ще трябва да ги фиксвам. ще трябва да пиша нещо да оправи правата ако искам да ги изтрия през фтп.
излизането извън софия се оказа че ми действа доста добре. за първи път от доста седмици насам в понеделинк не съм изморен и отидох наспан и с желание на работа.
а сега за уиекнда.
събота
зверски ранно ставане като за събота преди 9. ама събрах сили и в 10 се добрах до иван вазов. купих си цигари и стигнах до там да се редя на опашка за баничка. не че беше лоша баничката даже си беше прилично добра, ама баничарницата си беше с кичозно-неприятни стикери. аптека... и с половин час закъснение се добрах до била в хиподрума.
задръстване. както обикновено в събота сутрин на изхода на софия. музика походяща като за път. път. път планина. рила изглежда много по висока от витоша.
около дупница пътя за кулата е обсаден от някаква картофена мафия. разни хора със всякакви коли са спряли около пътя и продават картофи. още път. завои. предела. васко им е станал майстор на завоите. поне сега не беше нито снежно нито прашно. когато ходихме през август ми приличаше тая отсечка на рали акрополис (не че разбирам нещо от рали акрополис ама може и там да съм се пребивал с колин макрий). на предела май си е все същото. само дето тоз път по радиото се въртяха реклами на хотели в банско.
пирин. (дълго клиширано описание за това колко красив е пирин) ами стърчат си върховете. снежни и подостерни. винаги им се кефя като минавам от там. след разлог избягахме от пирин и пътя за банско и навлязохме в пустошта. няма коли. усешането за пустош се просмуква от всякъде. няма лъскотии. само спокойствие времето е спряло.
по някое време се отконяваме по още по страничен път и навлизаме в още по голяма пустош и покой. и борови горички където не са успели да ги подпалят още. след малко стигаме до белица и до бялата спретната къщурка :p
следобед
леко хапване и леко пийване на верандата(верандата ще бъде прекрасна в средата на юни ама сега е леко хладно все още. гледката в едната посока е много кефеща шото няма други постройки). виното беше добро (мерло стамболово 1996). вили прави неупешен опит да купи картофи. отговора "вие да не сте на гости" лек мързел и опити за запалване на камината. още много мързел. а коцето позира. много сложно се редят това пъзелите.
вечер
барбекюто беше доста по упорито от камината.аз спа. повече хапване повече пийване и ракията не беше лоша. а пиленцето беше ултра яко. коцето позира през цялото време. и диджейства. междувременно.
нощ
...
неделя
събудих се зверски рано. срах. пак спах. стана 11:30. а коцето се мъчи с кафемашината. и позира. а после и кафе направи. много. кафе мързел. вили направя невероятни филийки с кашкавал. хапване. кафе. мързел. хапване. мързел. коцето позира. пак хапване.
път на обратно към цивилизацията. ама вече ме мързи да пиша. ама дъжд. пак път с пустош. тръбни камбанки две.планини с мъгли и слънца. на мен ми се доспа след това.
дружба :( ракия :) лека нощ.
кой ще ме разсмее и развесели ако не 24 часа. че се бях вкиснал.
Не вярвайте на хакер, ако ви каже, че е такъв
титанична и основополагаща статия за хакерството. must see!!! дълбок и прониковен анализ на хакерската душа. нищо подобно поредните журналистически тъпотии. ама на мен са ми смешни и забавни B)
хамериканските професионални спамъри не ми правят впечатление вече. и съм се отказал да се боря с тях.
българските аматъорски спамъри ми лазят по нервите и нямам намерение да ги оставя на мира скоро. за последните 2 дни съм им отговорил на цели 2 спама. ама нещо се нервя напоследък и ги псувам. ама те и друго не засужават. (е понякога им обяснявам колко лошо нещо е спама) дано да има повече хора които да им отговарят и да им обясняват че спама е лошо. за да се спрат с тъпите си идеи.
а някога един пич който ме спамна ми се извиняваше :) и спечели. сега не го мразя и не мисля като за гнусен спамър за него. не че му ходя на сайта ама аз на таквиз сайтове не ходя по принцип.
и по тоз повод кур за некадърно написаните услуги в уеба в които можеш да се регистрираш с чужд мейл. кур за нещастните писачи на такъв софтуер. кур за собствениците на такива услуги които ми са правят на много отворени.
тъпня последните дни.
има и добри новини. ще се ходи през уикенда на белица. да се гледат... нее няма да се гледат мечки. а ще се хапва пийва и разпуска в къщата на васко, която е супер яка къща и много кефи. ама се чудя още кой ще дойде и кой не. :(
а сутринта се успах. почна да ми става навик ще трябва да измисля нещо.
а на идване към офиса видях танк :) в дружба, на живо ама не газеше хората а само правеше задръствания. а аз почнах да се кефя. не знам що. не защото на шофьорите им беше гадно. ами от самосебеси. и видях как катадижя отклонява автобус от маршута му заради танковете. малко си беше шашнат шофьора.
и както обикновено видях куки които нарушават правилника за движение именно защото са куки и според тях вероятно "ние имаме право". мразим куки.
и тръгна да става уикенда от прецакан по прецакан.
имахме уговорка за 8 и 30 в арена. където аз бях ходил веднъж отдавна с кола след 2+ бири.
прирбах се у нас с леко закъснение да се пообръсна и поизкъпя. и изненадите започнаха. в банята нямаше крушка. донесох. и фасунка нямаше. :(
къпането на свещ е много яко и сюррелистично. и по дълго от предвиденото щото се кефех на ефектите на банята. после изтървах маршутката за 10 метра. после се озовах в лулин :( щото маршутката 35 не минавала точно покрай арената. и всичко почна да си ебе майката щото това ми е 2 стъпване в люлин за последните 11 години.
вървях вървях вървях. стигнах метро. чаках чаках чаках. дойде метро. и даже слязох на правилната спирка.
и тръгнаш да търся арена в грешната посока. някъде из пустошта на света троица. след леко лутане доста сърдит и отчаян тръгнах към пешови, който ходел пеша до арена с надеждата да има някой (николай) у тях. хех нямаше никой. междувременно запалих филтъра на една от последните си цигари.
и тук следва единствения верен ход. попитах къде е арена. и такциджията ме упъти. още малко тичане и молитви да не са влезли вече да гледат нещо. с 1 час закъснение и доста изпотен се добрах до арена. май не бях вече съвсем на себе си.
следва загадката на касите за билети. има ли връзка между мониторите на които се показва програмата и касите над които са. отговора е няма. на всяка каса се провават билети за всички филми независимо от това какво пише на монитора над касата.
много (безполезно?) познание придобих тая вечер. а филма беше тъпня... мързи ме вече да пиша... а най накрая изпих 3 бири и всичко се оправи. както обикновено бирата е ключ към човешкото щастие или неговото бледо подобие.