"купона" беше както го планирах. а именно да се видим да пийнем да си поговорим. аз се кефех за останалите не знам. надявам се и те.
бирата беше студена. е поне горе долу. подаръците бяха много и всички много ми харесаха. благодаря
а за довечера остава почистването...
чрд джендо. почна се новото десетилетие. а аз съм позитивно философски настроен от сутринта. демек мисля глупости за това което ми се е случило и това което не се е случило. и стигам до извода че "не че съм постигнал всичко което съм искал ама поне съм се кефел" понякога. абе щастливо десетилетие беше.
а сутринта си пуснах музика (щото празник). и установих че нямам нищо за пред хората у нас. и няма с какво да ги радвам хората. само за мене има. ще наточа днес и ще занеса. само не знам каква. какво ли харесват хората... аз искам да си точа за мен това което не е подходящо точно за тоз рожден ден.
а сега приемам поздравления
явно българските рекламисти са фенове думичката 'уникален'. в момента кока кола ме карат да събирам "олипийска колекция" от "уникални" бутилки. аз за пореден път се зачудих дали са само пет различни бутилки в целия свят (като яйца на фаберже например) или са повече. явно са милиони. и се чудя какво им е тогава уникалното. и със какво моето шише е по специално от всяко друго 'уникално' шише на кока кола. ами не е. единственото му уникално нещо на шишето е че официално го раздава само кока кола. писна ми от рекламни глупости.
преселението от дружба в иван вазов завърщи успешно. "apartment reloaded" както е модерно да се казва. много благодаря веско и тончо и както обикновено след всяко вдигане на нещо по тежко от мишка (в случая 30 килограмов монитор) последва тотална мускулна треска ама и тя ми мина.
първи впечатления от иван вазов.
кефя се много се кефя
имам си баня. и като се събудя не е заета
и няма коли които минават на 5 метра от леглото ми. нямам си съквартирантка която винаги затваря вратите с яко тръшкане. и т.н.
странно но съседите не са събрали досега за цели 2 вечери една тумба селяни и да издуят долнопробната чалга. хех в дружба се случваше всеки уикенд. дейба нещастните дружбенски селяни които живееха под нас. ама време е да забравя че изобшо са съществували и да се кефя.
и мускулната треска почти ми мина.
снощи сънувах xml-и и xsl трансформации. вече не си спомnям какво точно беше. ама съня споконо може да влезе в категорията кошмари. може да е от жегата а може и прекалено много за бачкане да мисля.
сега се чудя дали съм ентусиазиран или уплашен от тоз факт. няма значение всъщност...
нямам време напследък да пиша тук. и желание много нямам. сигурно щото ми е гадно през повечето време. щото ми откраднаха колелото и щото трябва да се местя в нова къща до края на месеца а нямам пари за депозити агенциии и т.н. и не се кефя. ама всичко ще се оправи няма проблеми.
засега съм замислил един лек ъпдейт на интерфейса и на скина. браузвах малко сайтове и сигурно съм се вдъхновил. последно побраузвах evgord.com. не знаех че евгени си с сложил блог. ама нямах време да го прегледам само му хвърлих 1 поглед. ама съм се заканил да му отделя доста време като имам повече време.
а сега back to work.
жега. много жега. и куки които ни гледаха лошо. много лошо. чакане в жегата
и се започна: полицейска кола, велосипедист на кока-кола с тъпо колело, ролерист на кока-кола. полицейска кола, велосипедист на кока-кола с тъпо колело, ролерист на кока-кола (N-пъти) автобус на кока-кола, камион-на кока-кола, полицейска кола тоя път не на кока-кола, кола на олимпиадата. камион на самсунг автобус на олимпиадата полицейска кола и т.н. мога да изброявам още няколко пъти по толкова какво мина. и междувременно мина и 1 пич с 1 пръчка. и още кока-кола