Когато днес отидох да купя хляб. С колело защото трябва да си размърдам дебелия задник. Опашката пред будката за хляб се състоеше единствено от същество което доста наподобяваше мен. А именно човек + велосипед + каска. При което на мен от това съвпадение ми стана едно ухилено. Казахме си здрасти с непознатия. Купихме си хлябовете. Казахме си и чао. И се разделихме всеки по пътя си.
Няма Коментари/Pingbacks за тази публикация...
на джендо нередовно поддържания дневник.
никой не може да ми отнеме правото да недоволствам
| пн | вт | ср | чт | пт | сб | нд |
|---|---|---|---|---|---|---|
| << < | ||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
| 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |
| 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |
| 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
| 29 | 30 | 31 | ||||