djendolog

след дълги години търсене си намерих "Уплаши детенце" единствения албум на "Холера". много любима моя група от детските години и не толкоз детските де.
албумът го изнамерих рипнат на 2 mp3 по една за двете страни на касетката (какво ли беше това), не съм го виждал на диск.

сега слушам (отново) и се усмихвам (отново) жизнерадостно като дете едно от малкото неща които ми носи щастие напоследък.

и си мисля защо ли не успя тая група. хех те всички те ми любими групи не са особено комерсиални. което обяснява честите ми размисли на тема " защо не успяха да станат супер популяни напиши_името_на_произволна_любима_група", а разни педераси (е тука си го търся с тая думичка ама е така) успяват.

п.с. за дарко ето написах за група чието име се чете сравнително лесно. е има 3 срички все пак

след много чуденки да ходя ли на магазин в неделя или не реших все пак да отида. и по точно до магазин фамилия в бели брези на пощад ручей. след известно губене на време да отркия каквото искам(не ми е по вкуса подредбата и стоките и всичко в тоз магазин. за някой друг са го направили./обслувжването до момента беше ок/ ) стигнах до касата платих си. някой ми сложи покупките в тобичка. взех си ги. прибрах се. и половината покупки ги нямаше.

реших че може би все пак тоз някой ги е сложил в две различни торбички. и се върнах да проверя какво мамка му става. касиерките се бяха сменили. огледа девойката около касата и каза "няма!".

ами кур за таквиз магазини. от повин час ги бойкотирам и няма да стъпя в тях докато фалират. и изобщо кур за бг дейтвителността. човек не може да си позволи да се разсее за миг без да се преебе.

остарях. купон по случая нямаше щото ми бръмчи главата от тревожни мисли от известно време насам.

беше най самотния ми рожден ден на света досега. никого не видях. ама това си е мой избор. и торта не изядох. не че това с тортата е важно изобщо.
добре че е icq да си спомнят хората за мен. получих много честитки благодарение на icq. а някога нямаше...

не беше лоша година като цяло не беше и добра. от една страна научих много работи (в професионално отношение), от друга нищо не съм постигнал. поне аз така си мисля. или поне нищо с което да запомня годината.

сега се чудя още една изгубена година ли измина...

2k програмисти в хангар. що е то?
Отг: майкрософт дни 2005

не знаех аз че могат на едно място да се съберат толкова много програмисти в България. ама нали е без пари. и подаръци раздадоха хората и котктейл направиха как да не отиде човек. е имаше и пропаганда

"Kъм светло девелопърско бъдеще с .NET 2.0 и SQL Server 2005"

сега малко по-сериозно. беше едно доста добре организрано фирмено мероприятие за представяне на новите продукти на Microsoft. с добри лекции презенцации и тн. за това дето се чака от доста време. аз поне с нетърпение чакам .net 2.0 да излезе (щото виждам част от кусурите на 1.1). а след това ще чакам и сървис пак да излезе

какво точно е променено и добавено няма да пиша тук. щото забравих част от фичърите. ама обещанията са за бързодействие, по-малко памет, безболезнена миграция и доста полезни промени и нововъведения в .net. какво в действителност ще получим ще видим на есен, аз колкото и да не обичам майкрософт се надявам да работи добре.

пешо е драснал. за това как яху франция или ройтерс или не знам кой. е илюстрирал с една "странна" снимка някаква си статия със заглавие "Българите гласуват".

снимката може и да е силна снимка. може и да ме накара да се замисля кой всъщност и за какво е гласувал. може и да има внушение някакво в нея. и като снимка да е прекрасна. обаче използването и в точно такъв контекст не ме кефи. и имам чувството че авторите на статията се ебават с мен.

и ще взема да им пратя един мейл че не са прави да се гаврят така. само трябва някой който е по спокоен да го напише. щото ако го пиша аз ядосан всяка втора дума ще е нецензурна. а от такъв мейл файда няма

днес имах време да повръткам. първо из центъра. това ми беше реално първото каране из центъра с това колело. пиротска, народния театър, ндк разни такива места с тълпа. обожавам да карам в тълпа. много. даже минах 2 пъти през бирфеста пред ндк. някъде в средата смърди адски на пържено ама кво да го правиш бирфест.

обичам да се провирам между хората. не знам защо не мога да си го обясня но ме кефи. може би защото е необходим повече контрол върху колелото за да се кара в тълпа. а може и да ме кефи да ме псиват когато минавам много близо до хората всеки си намира забавления.

между другото аз карам в такива ситуации доста внимателно, особено ако има деца наблизо. и въпреки привидно агресивното и безотговорно каране аз съм много безопасен. щото (вярвам че) имам контрол върху велосипеда.

мда сега се сетих няква мацка в зоната много ме изнерви колко станно и бездарно караше колата си. може и да се учеше. ама замалко да и се забия отзат в нея щото съвсем неочаквано намаляваше. няма да споменавам че мигачите не знаеше за какво се използват. в един момент ми писна и демонстративно я изпреварих бесен.

после поврътках из южния парк. отново любимата ми тълпа (и колоездачки ) само дето аз вярвам че там имам домакинско предимство щото обикновено там карам. по некое време и другарчета си намерих щото в парка ми доскучава сам да карам. не че ми се е случвало да карам сам скоро през уикенда в парка.

изобщо хубаво каране се получи. плюс малко джаги

позагуби се малко тоз блог в последните месеци. вероятно не е имало какво толкова да напиша. или съм го подминал щото съм бил зает или не съм бил в настроение. така му е било писано.

пропуснах да попиша за ходенето да покараме на язовир "широка поляна" в родопите. хареса ми. качил съм необработени снимки някъде. хареса ми че нямаше хора. май по принцип си падам попустошта.

пропуснах да напиша мое си ревю за епизод3. аз всъщност го гледах доста късно. екъшъна ми хареса. драмата ми се стори много плоска и измукана от пръстите и слаба. сигурно не съм много критичен към екшъна щото обичам екшъните. и прекритичен към драмите щото не си падам много по тях.

пропуснах да напиша че красьо си има блог. дълго да живее блога. и много и интересни неща да пишеш.

даа май животът ми е премного виртуален. и се чудя често от много време насам имам ли аз всъщност живот. за какво се боря. кой съм аз всъщност. а тез размисли най ме мъчат по махмурлук.

п.с. как можах да пропусна Събитието за периода в който не съм писал Ливърпул станаха европейски !!!!

"When you walk through a storm
Hold your head up high...."