djendolog

позагуби се малко тоз блог в последните месеци. вероятно не е имало какво толкова да напиша. или съм го подминал щото съм бил зает или не съм бил в настроение. така му е било писано.

пропуснах да попиша за ходенето да покараме на язовир "широка поляна" в родопите. хареса ми. качил съм необработени снимки някъде. хареса ми че нямаше хора. май по принцип си падам попустошта.

пропуснах да напиша мое си ревю за епизод3. аз всъщност го гледах доста късно. екъшъна ми хареса. драмата ми се стори много плоска и измукана от пръстите и слаба. сигурно не съм много критичен към екшъна щото обичам екшъните. и прекритичен към драмите щото не си падам много по тях.

пропуснах да напиша че красьо си има блог. дълго да живее блога. и много и интересни неща да пишеш.

даа май животът ми е премного виртуален. и се чудя често от много време насам имам ли аз всъщност живот. за какво се боря. кой съм аз всъщност. а тез размисли най ме мъчат по махмурлук.

п.с. как можах да пропусна Събитието за периода в който не съм писал Ливърпул станаха европейски !!!!

"When you walk through a storm
Hold your head up high...."

вдъхновен от първите си творчески успехи "нарисувах" още
издирват се кои са:

и

който се познае да не ме бие

вдъхновен от стадния инстинкт реших да последвам видните български блогъри
тук, тук и тук реших и аз да се саутпаркосам:

това успях да постигна май няма много прилика с реалността въпреки старанието ми сигурно е станал някакъв артъ.

P.S. ако някой ми направи по-хубав портрет ще го публикувам и него

южният парк смърди на кебапчета. и на изгорели автомобилни газове. който е направил, така че да могат да влизат коли в парка пожелавам му 200 негри да го изнасилят анално. много ме ядосват колите в парка. повече от мрънкащите пенсии дори.

освен това са почнали да го застрояват и откъм гоце делчев и сребърна там където реката излиза от парка. някой ден паркът ще изчезне иот него ще останат само по 20 метра от двете страни на реката което изобщо не ме кефи. сигурно и следващия кмет ще има дъщери и за тях ще трябва да се погрижи и да лапне някоя комисионна. и така ще си отиде парка.

а аз повъртях час час и половина здраво. първи тестове на колелото. не ме кефят особено гумите. как се държат като минавам по камъни, клони и други подобни. като имам повече пари кендите ще се пенсионират и ще сложа някой максис. щото по ме кефят.(някой трябва да ме спира да не се оливам с ъпгрейдите на колелото ) иначе за парите си е добро колело и ме кефи как се държи. по късно днес пак ще покарам. не съм му се нарадвал съвсем още...

най накрая па си имам колело. след като предното го откраднаха миналата година. някак си не можах да издържа като минах няколко пъти покрай магазините за колела. и ме хвана крастата и си поръчах едно.

колелото се казва спринт аполон (тунинг) щото му смених много чаркове и няма много общо със серийния аполон. сега си тренирам волята и се опитвам да не му правя никакви ъпгрейди повече.

след малко отивам да го тествам в южния парк. и малко ме е страх да не се пребия.

п.с колело да се чете велосипед

никой не успя да ме излъже освен аз самия.
прибрах се към 1:30 (щото ходих на гости и поиграх малко quest) за да установя че си нямам ключове. че звънеца ми не работи и брат ми си е изключил gsm и дори не е оставил пуснат скайпа за да го събудя през него.

зверски избеснях за няколко минути. тъпо ми е когато съм безсилен. ама понеже ситуацията е отработена (не ми е за първи път да си забравям ключовете) се събудих пешо и марина и им отидох на късно гости. а те ме нахраниха благодаря за което. и ме оставиха да се приспивам с плейбой (отношението към плейбоя някой друг път ще напиша).

а междувременно в таксито за момент ми хрумна че това е дебелашка първоаприлска шега на коцето (извинявай коце ама съвпаденията бяха много и най вече беше първи април). оказа се че съм ги забравил щото бързах да се прибера.

а днес денят ми премина в стискане на ключове не ги извадих от джоба си

още не съм направили нито една снимка която да е различна от снимките за моя си албум и да е интересна на непознати. то тва снимането не е лесна работа даже си е гърч. ама аз не се отказвам.

фотоапарата си има име вече казва се "шишко" заради дебелия обектив.

few days later...

много асоицални същества са това катериците, обръщат ми гръб. а като ги приближа бягат.

***

след още щракане, още провали. нищо не става. не си харесвам снимките. няма нищо интересно за снимане. не е лесно да си wannabe фотограф. време е да се стопля и да се измъкна от софия да поснимам нещо.